Към семейството на бас китарата спадат и инструменти с една, две или три струни, с коренно различни строеве (тенор бас, пиколо бас, бас с китарен строй и др.), както и с 8, 10, 12 и 15 струни, при които струните са по двойки или тройки, настроени в унисон или октави, подобно на 12-струнна китара.

Басове с разширен обхват се наричат инструменти със структурата на бас китара и с 6 до 12 самостоятелни струни. Един от първите седемструнни басове (строй си-ми-ла-ре-сол-до-фа) е построен от лютиера Майкъл Тобиас през 1987 г. по поръчка на Гари Гудман. Гудман създава специална техника, изискваща седем или повече струни. Conklin Guitars произвеждат басове с 8 и 9 струни. Лютиерът Майкъл Адлер прави първия 11-струнен бас през 2004 г. и завършва първия 12-струнен през 2005 г. 11 и 12-струнните инструменти на Адлер имат същия обхват като роял.

Съществуват също така суб-контра басове (до#-фа#-си-ми, като до# = 17,32 Hz). Guitarbass („Китарабас“) е десетструнен инструмент с четири басови и шест китарни струни в стандартни строеве.

Също като при китарата, прагчетата на баса разделят грифа през полутон. Обикновено басът има от 20 до 24 прагчета.

Басовете без прагчета (фретлес), имат специфичен звук, подобен на контрабаса, тъй като струната трябва да бъде натисната върху самото дърво на грифа. Фретлес басът позволява на басистите да използват глисандо, вибрато и микротонални интонации (напр. четвърт тон). Макар че най-често е свързван с джаз и джаз фюжън музиката, фретлес басът се използва и в други стилове, напр. от метъл басиста Стив ДиДжорджо.

Първата бас китара без прагчета е направена от Бил Уайман през 1961 г. – евтин японски бас с махнати прагчета. Първият фретлес бас, влязъл в серийно производство е Ampeg AUB-1, излязъл на пазара през 1966 г. Фендер започват да произвеждат фретлес Precision Bass през 1970 г. Джако Пасториъс е сред известните изпълнители на фретлес бас.

Стандартната бас китара има четири струни, настроени ми-ла-ре-сол, с честота на четвърта струна (ми) 41 херца – също като контрабаса и октава по-ниско от долните три струни на китарата. Срещат се и следните конфигурации:

• Четири струни в строй, различен от стандартния (напр. ре-ла-ре-сол).
• Пет струни, обикновено настроени си-ми-ла-ре-сол. Първите петструнни басове са били настроени ми-ла-ре-сол-си. Подобен строй често се използва в джаза.
• Шест струни – най-често си-ми-ла-ре-сол-до, също ми-ла-ре-сол-си-ми или фа#-си-ми-ла-ре-сол. Шестструнният бас се среща много по-рядко от четири- или петструнния. Използва се в латино музиката, в джаза и др.
• Детунерите служат за бързо пренастройване към по-нисък тон. Обикновено се използват за превключване на четвърта струна м/у ми и ре. Майкъл Манринг е басист, използващ детунери в някои от композициите си.